Глава трета

- Амми, измисляш си...
 А това страшно много я ядосваше. Как може да не й вярва ?! Та нима не вижда колко вярна му е тя и е винаги до него, когато се нуждае от нея.
 Но какво да се прави. Винаги единият от двамата в една връзка е по-сантиментален. За голямо съжаление на Мариана, в този случай това беше тя. И Станимир си играеше с чувствата й, както котката си играе с мишката.Той беше толкова сигурен в нейната любов, че непрекъснато я подлагаше на различни изпитания.Защото беше разбрал, че тя няма да го напусне, каквото и да направи той.
 Все пак той много обичаше децата си, независимо от безразличието му към майка им. Двете седмици минаха най-после и в неделя сутринта рано-рано Бинчето и Станимир дойдоха да ги вземат от къщи.
 - Хайде, тръгваме ли? - весело, весело я закачи Бина, когато й отвориха вратата на апартамента.
 - Ох, миличка, ако знаеш само как нямам търпение да си гушна мойте гълъбчета - прегърна я Мариана и се разбърза.
 - Хайде, душко, готов ли си? - Изключи ли печката? Хайде, по-бързо.
 - Адаша пусна ли парното в колата, че е голям студ? - пошегува се и Станимир като заключи вратата, побърза да настигне другите.
 Двете приятелки седнаха на задната седалка - да си говорят спокойно, "по женски". А двамата Станимировци седнаха отпред и...потеглиха.
 По пътя беше доста весело.Когато бяха заедно четиримата, градусът на настроението винаги беше висок.
 След около три часа път пристигнаха в родния дом на Мариана.